За Александър Сано 14 юли е специална дата. Тогава неговият дядо и адаш Александър Алексиев навършва 93 години. Актьорът говори с огромна обич за човека, който е изиграл важна роля в детството му и дори е запалил у него любовта към музиката.
Дядо му е родом от Асеновград и продължава да живее там. Именно в този град Сано прекарва голяма част от детските си лета заедно с братята си, докато гостува на баба си и дядо си.
Връзката между двамата е особено силна. Александър Алексиев подарява на внука си първата китара и според Сано именно този жест поставя началото на музикалното му увлечение. Дядо му сам свири на китара, въпреки че професионално е инженер. Баба му Гинка, която почива преди три години на 88-годишна възраст, също била музикална и пеела прекрасно.
Веселият характер очевидно е семейна черта. Александър Алексиев е най-малкият от четири деца — трима братя и една сестра. По думите на Сано всички били големи веселяци и редовно се събирали на домашни празненства, където имало музика, песни и големи трапези.
Самият актьор започва да учи китара на седем години, след като семейството му се премества в Русе, родния град на баща му. Преди това детството му е свързано с Асеновград и с дългите летни дни при баба му и дядо му.
В рода на Александър Алексиев обаче музикалният талант не е единственото нещо, което впечатлява. Дълголетието също изглежда е част от семейната история. Прабабата Дора живее до 93 години, единият му брат достига 95, другият — 90, а сестра му Надежда също е дълголетница. Сано дори разказва за далечен роднина на име Петко, който според семейните спомени е живял до 105 години.
Актьорът е убеден, че генетиката има сериозна роля. Той признава, че дядо му далеч не е водил типичния за днешните представи здравословен начин на живот. Пушил е в продължение на половин век, но на 73 години внезапно отказал цигарите.
Храненето му също никога не е било свързано с ограничения. Не е спазвал диети и не е изключвал определени храни. Просто с напредването на възрастта започнал да се храни в по-малки количества.
А по отношение на удоволствията животът му определено е бил по-бохемски. Сано разказва, че дядо му си е позволявал и ракийка, и вино. Според него хора като него са своеобразен изчезващ вид.
Една от характерните черти на 93-годишния мъж е спокойствието. Сано си спомня как още като дете го е виждал да си прави следобедна дрямка и да не бърза за никъде. Именно този начин на живот, съчетан с наследствеността, според актьора може да е допринесъл за дълголетието му.
Днес обаче има нещо, което тежи повече от възрастта. Александър Алексиев е останал последният човек от своето поколение. Приятелите и хората, с които е споделял живота си, вече не са до него. Затова Сано и братята му се стараят да го посещават често и да не го оставят сам.
Внукът му вижда в него човек с много уравновесен характер. По думите на Сано дядо му рядко се ядосва за дреболии и има способността да приема живота спокойно, дори когато темпераментът му е по-горещ.
Самият актьор признава, че е наследил част от този характер. Вижда прилика между себе си и дядо си в артистичността, музикалността и бохемския дух. По отношение на външността обаче Сано смята, че повече прилича на баща си.
За него 93-годишният Александър Алексиев не е просто неговият дядо, а човекът, който му е предал любов към музиката, семейните традиции и един по-спокоен поглед към живота.
