Легендарният български актьор Васил Михайлов, познат на поколения зрители с емблематичната си роля в „Капитан Петко войвода“, направи откровен и силно емоционален коментар за състоянието на обществото и политиката в България.
В разговор, изпълнен с разочарование и размисъл, той споделя, че вече не вижда смисъл да участва в изборния процес. По думите му доверието му към политиците е изчерпано и не вярва, че реална промяна е възможна в настоящата ситуация.
Актьорът говори и за дългогодишната надежда на хората, че ще се появи „спасител“, който да промени всичко. Според него това очакване е илюзия, която се повтаря през поколенията и не води до реален резултат.
Той прави и по-широк анализ на обществото, като отбелязва, че години наред липсата на промяна е довела до разочарование и усещане за застой. По думите му това влияе върху качеството на средата и върху развитието на хората.
Михайлов коментира и темата за младите и образовани българи, които заминават в чужбина. Той изразява съжаление, че голяма част от интелигентните хора напускат страната, тъй като не намират подходящи условия за развитие.
В същото време актьорът подчертава, че не осъжда тези, които си тръгват, а по-скоро вижда причината в системните проблеми, които ги принуждават да търсят бъдеще извън България.
По негови думи в страната остават хора в крайни житейски ситуации или такива, които нямат друга алтернатива, което допълнително задълбочава социалния дисбаланс.
Васил Михайлов припомня и участието си във Великото народно събрание, като споделя, че още тогава е усетил разочарование от начина, по който се развива политическият живот.
Той разказва, че е напуснал процеса, след като е видял фокус върху лични интереси и постове, а не върху реална работа за обществото. Подчертава, че никога не е приемал финансово възнаграждение за участието си, тъй като го е възприемал като обществен дълг.
Актьорът говори и за своя отказ да приеме високо държавно отличие, който според него е бил форма на протест срещу отношението към културата и творците в страната.
Въпреки критичната си позиция, Михайлов остава активен на сцената. Той продължава да играе в театъра и подчертава, че именно там намира истината и смисъла на своята професия.
