Дни преди едно от най-важните си предстоящи събития Деси Тенекеджиева получи тежък личен удар. На 19 септември актрисата загуби майка си Татяна Моисей Холост-Тенекеджиева, известна сред близките си и поколения свои ученици като Танечка.
Новината беше съобщена лично от Деси в социалните мрежи. Болката е още по-силна заради датата на кончината – майка ѝ е починала точно на рождения ден на покойния ѝ баща. В думите си актрисата си представя двамата отново заедно, сред хората на изкуството, които са обичали – творци, писатели и композитори.
Татяна Тенекеджиева е оставила след себе си дългогодишна следа като преподавател във Френската гимназия във Варна. Дъщеря ѝ я помни не само като учител, но и като човек, отдаден на културата, режисурата и изкуството.
Загубата идва само няколко дни преди концерт-спектакъла „Любов“, който Деси Тенекеджиева и маестро Йордан Камджалов ще представят на 25 септември от 20:00 часа в Зала 1 на НДК.
Въпреки личната трагедия Деси няма да отмени събитието. Тя е взела решение да се качи на сцената и да превърне вечерта в поклон към майка си. Така спектакълът ще придобие съвсем различен и дълбоко личен смисъл.
„Любовта не се отлага“, написа актрисата, определяйки любовта като начало, край и смисъл.
Има и още един детайл от програмата, който сега звучи особено силно. Финалът е с „The Show Must Go On“ на Queen – песен, свързана с идеята човек да продължи напред, дори когато преживява тежка болка. След смъртта на майка си Деси ще чуе тези думи от сцената по съвсем различен начин.
View this post on Instagram
В „Любов“ се срещат няколко изкуства – музика, поезия, кино и танц. На сцената ще се появят млади български таланти и GENESIS Orchestra, а специален гост-вокалист ще бъде Крисия.
Деси Тенекеджиева има личен опит с тежките загуби още от ранните си години. През 1998 г., когато е на 27, тя губи съпруга си – режисьора Стоян Камбарев. Техният син Йосиф тогава е само на пет години.
По-късно актрисата създава фондация, носеща името на Стоян Камбарев, чрез която подкрепя млади български творци. Сега, след поредната болезнена раздяла с близък човек, тя отново избира изкуството като начин да продължи напред и да почете паметта на майка си.
