Премиерата на „Последното бягство на Дон Жуан“ в Античния театър в Пловдив се превърна в истинска театрална буря. Още на 1 септември постановката, с която беше открит 22-рият Есенен салон на изкуствата, предизвика толкова противоречиви реакции, че част от зрителите не изчакаха дори края на спектакъла.
Автор на текста е Недялко Славов, а Деян Донков съчетава в постановката ролите на режисьор и изпълнител. Вместо класическия образ на легендарния прелъстител спектакълът предлага експериментална версия, в която се преплитат видео, камера на живо и 3D мапинг.
За някои от зрителите именно този нестандартен подход се оказал прекалено крайен.
Сред сцените, които най-силно предизвикаха коментари, е появата на Донков с жълта рокля. Към визуалната провокация се добавя и употребата на нецензурен език, а част от публиката определя цялостното усещане като хаотично и трудно за следене.
Журналистката Даниела Добрева разказва, че първите зрители започнали да напускат още около десетата минута. Когато самата тя си тръгнала приблизително час след началото, по нейните наблюдения в залата вече липсвала около половината публика.
Донков обаче не спрял представлението. Въпреки видимото от сцената движение на зрители той продължил играта си и довел спектакъла до самия край пред останалите присъстващи.
След премиерата спорът излезе извън театъра и се прехвърли в социалните мрежи. Докато едни зрители определиха случилото се като неуспешна постановка, други застанаха зад правото на артиста да експериментира и да провокира.
Особено категорична подкрепа към Донков отправи неговата половинка Анна Кошко. Тя признава правото на всеки човек да не хареса дадено представление, но настоява границата между критика и лична обида да бъде спазвана.
„Всеки има право да не хареса един спектакъл и да го критикува. Това е част от изкуството. Но критиката към изкуството и обидата към човека са две различни неща“, написа Кошко.
Тя обърна внимание и на зрителите, които демонстративно са напуснали залата. Според нея е неприятно, когато подобно действие се превръща в повод за гордост или лична атака срещу актьора.
Кошко подчертава и нещо друго — Донков е виждал хората да си тръгват, но въпреки това не е прекратил играта си. Той е останал на сцената и е изпълнил спектакъла докрай.
Сред множеството критични мнения се появиха и немалко гласове в негова защита. Фенове припомниха дългогодишната му кариера и актьорските му качества, като посочиха, че една спорна премиера не може да заличи постигнатото през годините.
Други защитници на спектакъла пък виждат в реакциите доказателство, че постановката е постигнала една от основните си цели — да провокира. Според тях театърът невинаги трябва да бъде удобно и приятно преживяване, а ранното напускане означава, че част от зрителите не са стигнали до цялостното развитие на историята.
Самият Недялко Славов също обясни защо неговият Дон Жуан изглежда толкова различно от познатия образ. Авторът не го представя като вечния романтичен прелъстител, а като човек, преминал през натиска на съвременното консуматорско общество.
По думите на Славов неговият герой е „пациент в лудницата на съвременното човечество“. Затова и хаотичната атмосфера не е случайна, а е част от начина, по който е изграден персонажът.
Постановката съзнателно се отказва от традиционните романтични клишета и търси по-остър сблъсък със зрителя. В основата ѝ според автора стоят провокацията, болката и надеждата, която остава в любовта.
Именно тук се оказва и големият спор около спектакъла. Част от публиката смята, че човек, закупил билет, има пълното право да напусне, ако не приема видяното. За други обаче ранното напускане не позволява да бъде оценена цялата идея на постановката.
Така премиерата на „Последното бягство на Дон Жуан“ се превърна в много повече от обикновено театрално събитие. Жълтата рокля, острият език и редиците от напускащи зрители поставиха спектакъла в центъра на шумен обществен спор.
А Деян Донков, независимо от разделените реакции, успя да предизвика нещо, което всеки провокативен спектакъл търси — публиката да продължи да говори за него и след края на представлението.
