Много години той живееше сам в края на гората. Някога тук имаше живот: приятели идваха на гости, роднини от време на време се отбиваха, в двора стоеше кола, а от къщата се чуваха гласове. Но с времето всичко това изчезна. Жена му беше починала, синът му се беше преместил далеч и почти не поддържаше връзка. Къщата край езерото потъна в тишина и опустя.
Старецът беше свикнал с самотата. Сутрин излизаше на верандата, гледаше към гората, слушаше как вятърът преминава през боровете и запалваше печката. Понякога в далечината минаваха лосове или лисици се промъкваха през гъсталака, но диви животни никога не се приближаваха до къщата.
В онази сутрин той се събуди още преди зазоряване. Първо помисли, че това е вятърът, който е ударил клон в вратата. После се чу глух удар, сякаш някой тежко се беше блъснал във верандата.
Старецът наметна топло яке и внимателно отвори вратата. И застина.
Точно пред прага стоеше огромна мечка. От устата ѝ се вдигаше пара, а снегът блестеше в козината ѝ. Но най-странното не беше това.
Между зъбите си тя държеше малко мече.
Животното не ръмжеше и не показваше зъби. Мечката просто стоеше там и гледаше човека право в очите. В погледа ѝ нямаше гняв, а само тревога.
Старецът усети как сърцето му бие силно в гърдите. Всеки друг би затворил вратата и би се скрил в къщата. Разумът подсказваше точно това.
И точно в този момент дивото животно направи нещо, което накара стареца най-накрая да разбере защо е дошло до неговата къща. Продължението на тази история ще намериш в първия коментар.
Малкото тяло на мечешкото бебе почти не се движеше.
Когато старецът се наведе към животното, забеляза на лапата му тънка метална примка. Това беше капан на бракониери, който се беше врязал дълбоко в кожата. Малкото почти не помръдваше и дишаше тежко.
Внимателно старецът разхлаби примката и освободи лапата. После взе малкото животно и го занесе в къщата. Постави мечето по-близо до печката, покри го със стара вълнена завивка и започна нежно да го разтрива, за да го стопли.
През цялото време мечката седеше пред верандата и не си тръгваше.
След известно време малкото се размърда тихо и отвори очи. Старецът го взе на ръце и го изнесе обратно навън.
Мечката се приближи, внимателно пое своето малко и после леко докосна с муцуна ръката на човека.
Още на следващия ден старецът откри в гъсталака няколко такива капана. Той ги премахна всички, без да остави нито един.
След тази среща той отново започна всеки ден да обикаля гората, както преди много години.
