Сцената на „Като две капки вода“ се превърна в истински емоционален вихър, след като Иво Димчев се изправи пред едно от най-личните и тежки предизвикателства до момента – да влезе в образа на Тодор Колев с песента „Чистачките“.
Още преди да излезе на сцената, артистът не скри колко трудно приема задачата. Напротив – описва я като нещо, което го е притискало отвътре. Дори признава, че първоначално се е опитвал да се отдръпне, защото не се чувства актьор, въпреки че през годините му е предлагана главна роля в Народния театър „Иван Вазов“ цели седем пъти.
Историята му с Тодор Колев не е просто професионална. Тя започва още в студентските му години в НАТФИЗ, когато легендарният актьор за кратко му преподава. Двамата обаче гледат на сцената по различен начин – единият търси свобода и експеримент, другият държи на традицията. Това напрежение води до решение, което променя пътя на Димчев – да напусне академията още след първата година.
С тези спомени зад гърба си, той излиза пред публиката с ясното усещане, че този път е повече от просто имитация. „Ще се помиря с него чрез тази песен…“, споделя той малко преди изпълнението, без да крие колко тежко преживява момента.
И въпреки вътрешната борба, Иво Димчев прави това, което умее най-добре – превръща сцената в емоция. Публиката реагира мигновено и го изпраща на крака след силното му изпълнение.
Но най-силният момент идва не от музиката, а от залата. Там се оказва внучката на Тодор Колев – Теодора Колевa. Развълнувана, тя казва нещо, което променя всичко: „Той ми е разказвал за теб и ти си бил неговият любим студент.“
Тези думи буквално разклащат Димчев. Лицето му се променя, а гласът му омеква. „Чувствам се облагороден“, признава той, видимо разтърсен от признанието, което идва години по-късно.
