На 22 август се отбелязват 100 години от рождението на Леда Тасева – актриса, която никога не можеше да бъде описана с една дума. Тя имаше собствен начин да присъства на сцената. Понякога не ѝ трябваше дълъг текст. Един поглед, кратко мълчание, леко обръщане или едва доловима гримаса бяха достатъчни, за да задържат вниманието на публиката.
„Не ми харесва тази поговорка, че между вълците се вие като вълк. Това е философията на безсилните.“
Тези думи звучат като обяснение за самата нея. Леда Тасева не се подчиняваше лесно на готови представи и не приличаше на типичната театрална звезда. В един спектакъл можеше да бъде интелектуалка, в друг – комична фигура, после сервитьорка, кантонерка или странна възрастна жена. Образите се сменяха, но нейната силна индивидуалност оставаше.
Виолета избира името Леда
Зад сценичното име Леда стои Виолета Тасева. Тя е родена на 22 август 1926 г. във Видин. Баща ѝ Цветко Тасев е от белоградчишкото село Раяновци, а майка ѝ Зора е родена в Дунавци. Именно там бъдещата актриса прекарва част от детските си години при своите баба и дядо по майчина линия.
През 1944 г. завършва Първа девическа гимназия в София. Още през ученическите си години решава да носи името Леда. Вдъхновението идва от древногръцката легенда за етолийската принцеса и спартанска царица Леда.
Професионалният ѝ път започва през 1951 г. в театъра във Видин. Само година по-късно тя влиза във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“, където учи при проф. Стефан Сърчаджиев. В същия курс са Емилия Радева, Гинка Станчева и Татяна Лолова.
След дипломирането си през 1956 г. започва дълго пътуване през сцените на България. Работи в Драматичния театър „Гео Милев“ в Стара Загора, Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, театрите в Бургас и Пловдив, театър „Българска армия“, Драматично-кукления театър във Враца и театъра в Пазарджик. Последната голяма част от професионалния ѝ живот е свързана с театър „София“.
Този път обаче не е гладък.
„Животът на Леда никак не беше лесен, беше непрекъснато назначавана и уволнявана. Зачерквана и заслужила артистка, аплодирана френетично и оклеветявана… Съдбата ѝ беше много тежка“, разказва режисьорът Павел Павлов.
От Жана Д’Арк до Аномалия
През годините Леда Тасева създава десетки различни театрални образи. Сред тях са Жана Д’Арк в „Чучулигата“ на Жан Ануи, Клер в „Посещението на старата дама“ на Фридрих Дюренмат, Малама във „Вампир“ на Антон Страшимиров, Антония в „Няма да платим“ на Дарио Фо и Аномалия в „Човекоядката“ на Иван Радоев.
Телевизионният театър също се превръща във важна част от творческата ѝ биография. Зрителите я виждат във „Вечери в Антимовския хан“ по Йордан Йовков, „Напразни усилия на любовта“ от Шекспир, „Смуглата лейди от сонетите“ на Бърнард Шоу, „Тойфеловата кула“, „Страстната неделя“, „Разплатата“ и „Харолд и Мод“.
В последното заглавие нейният партньор е Стефан Данаилов. А образът на Мод остава специален за самата Тасева.
„Мод в „Харолд и Мод“ е единствената роля, в която съм играла себе си. Да ми се случи такава роля бе просто щастлив дар от небето. Никога преди и след това не съм го имала. Аз много приличам на тази Мод!“, казва актрисата.
34 филма и роли, които остават
След 1960 г. киното все по-често влиза в живота на Леда Тасева. Тя участва в 34 български филма и продукции с чуждо участие.
Сред заглавията в нейната филмография са „Бъди щастлива, Ани!“, „Сиромашко лято“, „Трудна любов“, „Самодивско хоро“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Мигове в кибритена кутийка“, „Прозорецът“, „Черно-бяло“, „Черните лебеди“, „Да обичаш на инат“ и „Ганьо Балкански“.
Особено място сред тези роли заема Венера от „Прозорецът“ на режисьора Георги Стоянов. През 1980 г. изпълнението ѝ носи наградата на Съюза на българските филмови дейци за най-добра женска роля.
Същата 1980 г. получава и отличие от Съюза на артистите в България за участието си в „Човекоядката“. През 1986 г. е наградена с орден „Кирил и Методий“ – първа степен, а през следващата година получава званието „Заслужил артист“.
Не само актриса
Трудно е Леда Тасева да бъде ограничена единствено до театъра и киното. Тя е солистка на джазовата формация „Бели, зелени, червени“, участва в рецитали и е част от телевизионния и радио ефир.
Пише и поезия. Единствената ѝ стихосбирка „Изповеди“ излиза посмъртно през 1994 г. В нея се преплитат любов, приятелство, надежда, самота, живот и смърт.
В „Десперада“ присъства историята на една несбъдната среща и надеждата, която продължава да чака. „На Стойно“ връща автора към старите приятелства и спомените, а поемата „Отговор“ се изправя пред големите въпроси за човешкото съществуване.
Последният спектакъл
На 21 юни 1989 г. Леда Тасева излиза пред публика за последен път. Тогава играе в „Самоубиецът“ на Николай Ердман.
След края на спектакъла завесата пада, а актрисата припада в ръцете на своите колеги.
На 4 юли 1989 г. Леда Тасева умира в София. Тя е само на 62 години.
Изпращането ѝ остава без аналог в историята на българския театър. Леда Тасева е първият български актьор, изпратен с аплодисменти в последния си път. По време на поклонението близката ѝ приятелка и колежка Илка Зафирова започва да ръкопляска и призовава присъстващите да отдадат почит на актрисата по същия начин.
Така последният ѝ път не преминава в пълна тишина.
Паметта за нея продължава
На 4 юни 2024 г., когато се отбелязват 35 години от смъртта ѝ, на родната къща на майка ѝ в Дунавци е поставена паметна плоча.
През 2026 г. се навършва един век от рождението на Леда Тасева и името ѝ отново заема важно място в културния живот.
На 21 март в Камерната зала „Стефан Данаилов“ на Драматичния театър „Николай О. Масалитинов“ в Пловдив е представен спектакълът „Леда и думите“. Събитието е част от колекцията „НезабравимиТЕ“, а проектът на журналиста Георги Тошев събира спомени, поезия и документалния филм „Загадката Леда“.
На 25 март в градската градина пред Народния театър е открита документална изложба за творческия ѝ път. Архивни фотографии, документи, интервюта и рецензии проследяват богатството от образи, които Тасева оставя след себе си.
А между 26 и 30 август 2026 г. 34-ият международен филмов фестивал „Любовта е лудост“ във Варна ще отбележи 100-годишнината от рождението ѝ с филма на режисьорския тандем Акташева-Писков. В програмата ще бъде включена и среща, посветена на книгата „Тишина от думи“ на Георги Тошев.
Леда Тасева си отива на 62 години, но след нея остават много повече от 34 филма, театрални роли и награди. Остава артист, който никога не е изглеждал удобно поставен в готова рамка.
Може би именно това прави думите ѝ толкова силни и днес:
„Не ми отнемай простите неща. Не ми разказвай за успехите си, не те разбирам.“
