На 13 август Андрей Слабаков навършва 66 години. Режисьорът, сценаристът и актьорът, който дълги години беше и едно от най-разпознаваемите лица на българската политика, продължава да живее по свой собствен начин – без особено желание да смекчава думите си или да се вписва в удобни рамки.
Тази година рожденият му ден идва и с особено приятна семейна новина. През пролетта Слабаков и съпругата му, актрисата Ернестина Шинова, станаха баба и дядо за втори път. Внукът им Борис се ражда на 25 март 2026 г., а семейството вече има и внучка – Елеонора.
Андрей Петров Слабаков е роден на 13 август 1960 г. в София. Артистичната среда не му е чужда още от най-ранните му години, тъй като е син на известния актьор Петър Слабаков. Именно киното се появява рано в живота му.
Като дете Андрей участва в популярни български филми, сред които „Таралежите се раждат без бодли“, „Четиримата от вагона“ и „Дами канят“. По-късно екранните му изяви продължават и в други кино и телевизионни продукции.
Професионалното му развитие обаче го отвежда най-вече зад камерата. Слабаков завършва кино- и телевизионна режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, днес НАТФИЗ. През повече от три десетилетия работа той се изявява като режисьор, сценарист, актьор и продуцент.
Зад гърба му стоят 16 филма, които са донесли общо 23 международни и 27 национални отличия. Сред режисьорските му заглавия са „Вагнер“, „Хиндемит“, „Евреи в България“, „Али Мехмед – самотният поет и смисълът на живота“ и „Перловец – реката на живота“.
Особено признание получава документалната му работа „Джаста-праста, или кои са българските ноти“. През 2013 г. филмът е отличен като най-добър документален филм на фестивал на средиземноморското документално кино в Италия.
След киното идва и друга голяма глава в публичния му живот – политиката. През 2019 г. Слабаков става член на Европейския парламент, след като е избран от листата на ВМРО. Европейският му мандат започва на 2 юли 2019 г. и приключва на 15 юли 2024 г.
В Брюксел той работи в групата на Европейските консерватори и реформисти, а в последните години от мандата си заема и поста заместник-председател на Комисията по култура и образование.
И там Слабаков запазва стила, с който публиката вече го познава – прям, остър и без излишно заобикаляне. Сред темите, по които изразява позиция, са европейската културна политика, авторските права, Зелената сделка и работата на европейските институции.
След края на мандата си той не изчезва от публичното пространство. През ноември 2025 г. отново застава пред телевизионни камери, този път като бивш евродепутат и режисьор, за да коментира политическата обстановка в България.
В личния му живот 2026 г. носи далеч по-различна емоция. Заедно с Ернестина Шинова двамата посрещат втория си внук. С актрисата са семейство от десетилетия и са сред най-разпознаваемите артистични двойки в страната. Публичните им разговори за брака често са подправени с характерния им хумор.
Двамата имат една дъщеря – Йоанна, която е майка на двете им деца. Новият член на семейството, Борис, се появява на 25 март, а първата им внучка Елеонора вече има компания в семейния кръг.
Въпреки политическия период в биографията му, Слабаков продължава да се движи близо до театъра и киното. В края на юни 2026 г. той е специален гост на репетиция на спектакъла „От кръста надолу“, отново сред актьори и сценични хора.
В театъра присъствието му се усеща и зад кулисите. В постановката „Любовна афера“, в която участва Ернестина Шинова, името на Андрей Слабаков е посочено като автор на художественото осветление.
Да бъде сравняван с баща си Петър Слабаков е неизбежна част от биографията му, но Андрей отдавна има собствено лице. Работата му в киното, публичните му позиции и характерният му начин на говорене го превръщат в отделна фигура, която трудно може да бъде объркана с някого другиго.
И в режисьорските му проекти, и в публичните му изяви често присъства ироничен, понякога абсурден поглед към действителността. А когато говори за личните си убеждения, една дума неизменно заема важно място – „свобода“.
На 66 години Андрей Слабаков продължава да съчетава няколко различни роли – режисьор, актьор, сценарист, обществен коментатор и бивш евродепутат. Общото между тях е едно: той все още предпочита да казва нещата директно, вместо да ги опакова в удобни формулировки.
