Пламена се разкрива без задръжки в едно емоционално и откровено интервю, говорейки за началото на кариерата си, сцените по света и най-тъмните моменти в живота си. Поп звездата признава, че музиката винаги е била повече от хоби – тя е съдба.
Спомените я връщат в училищната зала, когато за първи път показва таланта си. „Вдигнах ръка и запях песен на Глория за майката… всички излязоха със сълзи в очите“, спомня си Пламена. Тогава учителката й казва на майка ѝ, че това е истински талант – момент, който променя живота ѝ завинаги. Историята за първите стъпки и ранното признание тя споделя подробно в „Капките Podcast“.
Певицата е категорична, че не дели музиката на стилове. Кариерата ѝ доказва това – от попфолк до сцена с Turbo B от Snap! пред десетки хиляди души. В началото обаче я подценяват: „Видяха ме слаба и руса и мислеха, че само ще танцувам около него“. Днес обаче всяка песен говори сама за себе си, а самият Turbo B я приема с думите: „Добре дошла в нашето семейство!“
Участието в „Като две капки вода“ е сбъдната мечта за Пламена. „Когато получих поканата от Дони, спомням си, че изтичах и започнах да викам от щастие“, разказва тя. За нея това е не просто шоу, а възможност да покаже цялата си емоция и да се изправи пред предизвикателства, без да се ограничава от предишни формати.
Зад сценичния блясък обаче стоят тежки моменти. Пламена открито споделя борбата с анорексията. „Не беше заради външния вид, а за контрол. Когато животът излиза извън релси, търсиш нещо, което можеш да управляваш. Хората казват: Просто изяж нещо, но не е толкова просто… когато си в депресия, последното, за което се сещаш, е храната“, разкрива тя.
Певицата признава, че най-големият ѝ критик е самата тя. „Винаги търся вината в себе си и това понякога се превръща в автоагресия. Сега се уча да обръщам тази сила в енергия за изкуството и живота“, казва Пламена.
От класната стая до сцени пред 60 000 души – пътят на Пламена е доказателство за страст, отдаденост и борба със самата себе си. В „Капките Podcast“ тя говори за всичко – блясък, музика и тежки лични битки, които рядко се виждат зад прожекторите.
