Преди да застане начело на Министерството на вътрешните работи в едни от най-напрегнатите години на прехода, Любомир Начев изгражда дългогодишна кариера в системата на правоохранителните органи. Името му остава в обществената памет най-вече заради събитията от средата на 90-те години, когато политическото напрежение и тежката криминогенна обстановка поставят институциите под силен натиск.
Начев е роден на 22 октомври 1954 г. в село Дюлево, Бургаско. През 1978 г. завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а професионалната му кариера започва като стажант-съдия в Софийския градски съд.
След това работи като следовател в МВР, научен сътрудник и кандидат на юридическите науки. Поема ръководството на Секцията за борба с престъпността, а впоследствие става заместник-директор на Института по криминалистика и криминология към вътрешното министерство. Публикува и научни трудове, посветени на криминалистиката, криминологията и оперативно-издирвателната дейност.
От депутатската банка до министерския пост
Политическата кариера на Любомир Начев започва с избирането му за народен представител в 36-ото Народно събрание, където работи от 1991 до 1994 г. След това влиза и в състава на 37-ото Народно събрание. В парламента участва в Комисията по национална сигурност и заема поста секретар на Парламентарния съюз за социална демокрация.
На 26 януари 1995 г. Начев поема ръководството на Министерството на вътрешните работи в кабинета на Жан Виденов. Остава на този пост до 10 май 1996 г. Мандатът му протича в период на сериозно политическо напрежение и нарастващи проблеми с престъпността.
Именно тогава се случва и събитие, което предизвиква силен обществен отзвук и се превръща в един от най-коментираните епизоди около работата му като министър.
Трагедията в „Люлин“ и оставката
На 3 май 1996 г. при престрелка пред блок 329 в столичния квартал „Люлин“ загиват трима полицаи. Само часове след трагедията телевизионен репортаж показва вътрешния министър на коктейл в Националния дворец на културата. Кадрите предизвикват остра обществена и политическа реакция.
На следващия ден – 4 май – Любомир Начев подава оставка. На 10 май Народното събрание гласува освобождаването му от длъжност: 124 депутати подкрепят решението, един гласува против, а един глас е обявен за недействителен. За негов наследник е избран Николай Добрев.
По-късно, в интервю за вестник „24 часа“, Начев коментира състоянието си след събитията с думите: „За мен нещата бяха решени. Вече не се чувствах министър.“
След оттеглянето си от МВР той отново работи като народен представител до разпускането на 37-ото Народно събрание през 1997 г. По-късно се връща към юридическата професия и практикува като адвокат в Бургас и Карнобат.
Краят на един живот
На 13 октомври 2006 г. Министерството на вътрешните работи съобщава за смъртта на Любомир Начев. Той е сложил край на живота си в дома на родителите си в Карнобат. До 52-рия си рожден ден остават само десет дни.
Две десетилетия по-късно името му продължава да се свързва с противоречивите и драматични години на българския преход. Биографията му проследява пътя на юрист и специалист от системата на МВР до един от най-високите държавни постове, а оставката му остава част от политическата история на 90-те години.
