На 3 септември Васил Найденов отбелязва 76-ия си рожден ден, но сцената очевидно все още е неговото място. Повече от пет десетилетия след началото на професионалния му път певецът продължава да събира публика и да поддържа живи песни, които отдавна са се превърнали в част от българската музикална памет.
Роден е на 3 септември 1950 г. в София. Преди музиката да стане негова професия, Найденов завършва Строителния техникум „Христо Ботев“. Междувременно не изоставя заниманията си с музика, а след това продължава образованието си в Музикалната академия, където учи пиано.
Първоначално именно зад пианото се развива професионалната му кариера. През 1969 г. той се присъединява към „Златни струни“, а в началото на следващото десетилетие за кратко е част от оркестъра на Бисер Киров.
Следва периодът с „Диана Експрес“, който променя посоката на кариерата му. Там Найденов постепенно започва да се утвърждава не само като музикант, но и като разпознаваем изпълнител.
През 1976 г. с „Диана Експрес“ той записва „Синева“. Песента се превръща в един от ранните му големи успехи и остава трайно свързана с неговото име. След това идва и престоят му в „Тангра“, а след него певецът поема по пътя на самостоятелната кариера.
Големият момент настъпва през 1979 г. Тогава „Адаптация“ – песента към едноименния филм – печели титлата „Мелодия на годината“. Именно този успех поставя Найденов сред водещите имена на българската естрада.
Следват десетилетия, изпълнени с песни, които няколко поколения познават. Сред тях са „Телефонна любов“, „Сбогом, моя любов“, „Всичко ми е наред“, „Междучасие“, „По първи петли“, „Любовта продължава“, „Чудо“, „А дали е така“, „Откровение“, „И утре е ден“ и „След края на света“.
Особено място в репертоара му има „Огън от любов“, изпълнена в дует със Силвия Кацарова.
През 80-те години към популярността се добавят и редица отличия. „По първи петли“ получава втора награда на „Златният Орфей“ през 1980 г., а през 1982 г. същото признание е присъдено на „Любовта продължава“. Четири години по-късно „Угризение“ печели трета награда.
Признанието за Найденов не остава само в България. Той получава отличия и на музикални фестивали в Дрезден и Хавана, което допълнително затвърждава мястото му сред големите имена на българската популярна музика.
Държавните отличия също идват с годините. През 2011 г. певецът е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие за особено значимите му заслуги към културата и музикалното изкуство. През 2020 г. получава и „Златен век“ – огърлие на Министерството на културата.
76-ият му рожден ден обаче не идва с равносметка за край на кариерата. Напротив. И през 2026 г. Васил Найденов продължава да излиза пред публика и да концертира.
На 22 юли негов концерт постави началото на Sofia Summer Fest. През летните месеци певецът се качи и на сцената на „Маймунарника“ в София, а интересът към изявата доведе и до нова концертна дата.
Още през юни Найденов беше сред специалните участници в големия юбилеен концерт по повод 25 години БГ Радио пред храм-паметника „Св. Александър Невски“.
А за рождения си ден той има и още един повод за вълнение. През 2026 г. певецът представи нова авторска песен – „Казах ли ти колко си красива“. В края на август Найденов представи композицията и пред БНТ, а тя вече е част от концертния му репертоар.
На 76 Васил Найденов продължава да пее, да концертира и да създава нова музика. Гласът зад „Телефонна любов“ и „Сбогом, моя любов“ очевидно все още има какво да каже на публиката.
