Галя от някогашната танцова формация „Сатен“ отново се появи на телевизионния екран, но този път не заради танците, с които зрителите я помнят. В гостуването си в „На кафе“ по NOVA тя разказа за един от най-трудните периоди в живота си. До нея беше и дъщеря ѝ Карина, а разговорът с водещата Гала разкри колко тежки последици може да има животът на непрекъснати високи обороти.
Бившата танцьорка преминала през сложна осемчасова операция, продължително и болезнено възстановяване и сериозни промени в ежедневието си. Преживяното я накарало да осъзнае, че дори най-голямата отдаденост на работата има своята цена.
„Изгубих твърде рано жизнения си ресурс“, призна Галя. Тя обясни, че в продължение на години влагала огромна част от времето и силите си в кариерата, докато постепенно започнала да усеща как изтощението обхваща както тялото, така и психиката ѝ.
„Всичко, което те е правило щастлива, спираш да можеш да го правиш, защото реално ти си болен, ти си изтощен, прегрял. Психиката ти страда, физиката ти страда“, сподели тя.
Три дискови хернии и операция, продължила осем часа
Едно от най-сериозните изпитания за Галя настъпило, когато лекарите установили три дискови хернии в областта на врата. Състоянието наложило хирургична намеса, която се оказала изключително продължителна и тежка.
По време на осемчасовата операция били отстранени две от херниите. За третата обаче не останало достатъчно възможност да бъде премахната в рамките на същата интервенция.
„Премахват ми две, което отнема много дълго време – осем часа, и не мога да издържа да ми махнат и третата. Беше много тежко възстановяването“, разказа тя.
Допълнително усложнение се оказала алергията ѝ към обезболяващи препарати. Заради нея Галя трябвало да се справя с голяма част от неврологичната болка без възможността да разчита на обичайното обезболяване.
Малките крачки се оказали решаващи
След операцията започнал дългият път към възстановяването. Галя се насочила към кинезитерапията, макар в началото упражненията да ѝ изглеждали твърде лесни.
За човек, прекарал години в професионални танци и свикнал с физическо натоварване, подобни движения изглеждали незначителни. Постепенно обаче тя осъзнала, че именно търпението и последователността са важни за връщането към по-пълноценен живот.
Наред с терапията Галя променила и хранителните си навици. Изключила захарта и бързите въглехидрати, ограничила пакетираните храни и започнала да се придвижва повече пеша. Намалила наполовина и използването на автомобила, за да включи повече движение в ежедневието си.
Това не били просто временни ограничения, а част от цялостната промяна, която предприела след тежкото изпитание.
Лекарят ѝ съобщил неочаквана новина
Особено емоционален момент настъпил при контролния преглед на третата дискова херния – тази, която не била отстранена по време на операцията.
Когато се върнала при неврохирурга си, Галя получила изненадващ отговор. По думите ѝ лекарят установил, че хернията не само не е напреднала, но вече не се виждала.
„Галя, не знам какво правиш, но продължавай да го правиш. Не само че не е прогресирала, ами я няма“, разказа тя за думите на специалиста.
За бившата танцьорка това било много повече от добра новина след трудното възстановяване.
„За мен беше като някакъв знак, че съм на правилния път“, сподели Галя.
Почивката вече не е лукс, а необходимост
Преживяното променило не само отношението ѝ към здравето, но и представата ѝ за работата, личното време и възстановяването.
Галя стигнала до извода, че почивката не бива да се възприема като награда, която човек получава едва след като е изпълнил всичките си задачи. Според нея тя трябва да бъде естествена част от ежедневието, а не нещо, което си позволяваш чак когато силите ти са на изчерпване.
„Ако приемаш почивката не като възнаграждение, а като необходимост – базова необходимост, тогава е възможно поне взривът да не е толкова голям като моя“, категорична е тя.
Историята на Галя от „Сатен“ е разказ за болезненото осъзнаване, че непрекъснатото бързане има граници. След операцията и продължителното възстановяване тя вече поставя на различно място грижата за себе си и необходимостта да чува сигналите на собственото си тяло.
