Владимир Ампов отвори сърцето си и разказа за най-личното – последните дни с баща си Кирил Ампов. В емоционално участие той сподели, че не се отказва от вярата – нито в чудесата, нито в доброто, дори когато животът поставя най-тежките изпитания.
За него Великден винаги е бил време на тишина и близост. Празникът носи особена тежест в дома му, защото именно тогава през 2009 година се ражда синът му Крис. Радостта и смирението вървят ръка за ръка в тези дни, но тази година към тях се добавя и дълбока тъга.
Певецът се върна към началото на месеца, когато губи баща си. С думите, че всичко е станало като „първоаприлска шега“, той описа внезапността и болката от раздялата – усещане, което трудно се побира в думи.
Последните години от живота на Кирил Ампов били изпълнени с изпитания, но и с ценни моменти. Докато се борел с онкологично заболяване, семейството успяло да бъде по-близо от всякога. Имало тежки периоди, но и светли – особено през последните две години, когато състоянието му влязло в ремисия. За Графа това било истинско чудо.
Баща му често споделял, че намира сили да продължи заради важните моменти, които искал да преживее – големия концерт на стадион „Васил Левски“, успехите на дъщеря си Нора Ампова и щастието да вижда внуците си. Тези неща го зареждали и му давали смисъл.
Владимир говори трудно за онова време, но призна, че между тях не са останали неизказани думи. Разговорите им били постоянни, особено през годините на лечение извън София, когато двамата прекарвали много време заедно и пътували често.
Той описа връзката им като изключително силна – почти като между братя. Именно тази близост прави загубата още по-дълбока, но и оставя усещане за завършеност.
Графа сподели и своята вяра, че има място отвъд този свят, където хората се срещат отново. Надява се баща му вече да е прегърнал майка му. А музиката остава мостът, който продължава да ги свързва – наследство, което няма да изчезне.
