В малката болнична стая цареше тишина. Петгодишно момче лежеше на снежнобял чаршаф, очите му бяха големи и уморени. Лекарите бяха казали на родителите, че операцията е последният му шанс.
Медицинските сестри го подготвяха за упойката, когато момчето изведнъж тихо прошепна:
— Може ли… Арчи да дойде при мен?
— Кой е Арчи, скъпи? — попита изненадано една от сестрите.
— Кучето ми. Толкова ми липсва. Моля… — устните му трепереха.
— Знаеш ли, скъпи, животните не са разрешени в болницата. Ти вече си много слаб, моля те разбери… — опита се тя нежно да обясни.
Момчето се обърна настрани, сълзи блестяха в очите му:
— Но аз… може никога повече да не го видя.
— Добре. Но само за една минута.
Час по-късно родителите доведоха Арчи. Щом кучето видя малкия си стопанин, то веднага скочи на леглото и се притисна до него. За първи път от седмици момчето се усмихна и го прегърна здраво.
Лекарите и медицинските сестри наблюдаваха сцената със сълзи в очите: приятелството между човек и куче беше по-силно от болката и страха.
Но изведнъж Арчи се развълнува. Козината му се настръхна, той рязко скочи от леглото и се затича към един ъгъл на стаята. Там стоеше хирургът, който трябваше да извърши операцията. Кучето започна да лае толкова яростно, че изглеждаше, сякаш всеки момент ще нападне лекаря.
— Изкарайте това животно оттук! — извика уплашено лекарят и се отдръпна.
Колегите се втурнаха да успокояват кучето, но един от лекарите хвърли странен поглед към хирурга — и изведнъж разбра причината за странното поведение на кучето. Продължение в първия коментар
Лекарят усети миризма… Остра, пронизваща миризма на алкохол.
В стаята настъпи мъртва тишина. Родителите побледняха, медицинските сестри се гледаха ужасено. Арчи продължаваше да ръмжи, сякаш защитаваше малкия си стопанин.
След няколко минути всичко стана ясно: хирургът действително се беше явил на работа пиян. Той веднага беше отстранен от операцията и загуби лиценза си.
Операцията беше отложена. Момчето беше поверено на друг лекар, и няколко дни по-късно операцията премина успешно.
По-късно всички казаха едно и също: Арчи не беше просто верен приятел — той беше ангел-пазител. Без него всичко можеше да завърши съвсем различно.
