Силвия Лулчева разказа за едни от най-трудните периоди в живота си — борбата с анорексията, здравословните изпитания и надеждата за още едно дете, която така и не се сбъдва. Актрисата се връща към преживяванията си от края на 80-те години, когато е студентка в трети курс във ВИТИЗ и започва съзнателно да ограничава храненето си.
По нейния разказ около 1989–1990 г. любовно разочарование и несигурност я карат да повярва, че външността ѝ е причината да бъде отхвърлена. Тя стига до тегло от 48 килограма, но въпреки видимото отслабване продължава да възприема тялото си като прекалено пълно.
Лулчева не прекъсва занятията си и успява да прикрива промяната с широки дрехи. В началото дори майка ѝ не осъзнава колко сериозно е положението. Едва когато нейна колежка забелязва отслабването и я предупреждава за възможните последици, става ясно, че е необходима помощ.
Следва лечение, което включва и хормонални инжекции. Постепенно физическото ѝ състояние се подобрява, но отношението към храната остава предизвикателство още дълги години.
Страховете от детството и тежкото боледуване
Според спомените на актрисата тревожността се появява още в ранните ѝ детски години. Когато е на пет-шест години, история, разказана от друго момиче за опасна вода, я изплашва до степен да се страхува, че ще умре.
По-късно Лулчева преминава и през сериозно заболяване — варицела, последвана от бронхопневмония. Тя разказва, че след множество инжекции бил засегнат нерв и за известно време изгубила способността си да ходи.
В онзи труден момент единственото, което успокоявало майка ѝ, било, че детето все още можело да говори. Това преживяване остава част от болезнените ѝ спомени от детството.
Несбъднатото желание за още едно дете
След раждането на дъщеря си Елица Силвия Лулчева мечтае семейството им да се увеличи и да има общо три деца. Втора бременност обаче така и не настъпва.
В продължение на години актрисата следи здравословен проблем, който смята за миома. При последващ преглед друг лекар ѝ поставя диагноза ендометриоза.
Лулчева и съпругът ѝ Васил обсъждат възможността да опитат отново да имат дете. По думите ѝ той не иска тя да преминава през тежък хормонален курс и семейството да бъде подложено на допълнително напрежение.
Болезнените симптоми се отразяват не само на физическото ѝ състояние, но и на ежедневието, пътуванията и интимните отношения. Така мечтата за второ дете остава неизпълнена — тема, която продължава да носи емоционална тежест.
Два периода на емоционално изтощение
Актрисата споделя и за два тежки периода на прегаряне, през които желанието ѝ за общуване почти изчезва. Не ѝ се срещат хора, не иска да говори по телефона и трудно понася нова информация.
Въпреки че продължава да излиза на сцената и да изпълнява професионалните си задължения, работата започва да ѝ изглежда механична. Тя описва усещането си така, сякаш тялото ѝ е там, но самата тя вътрешно отсъства.
Постепенно започва да се възстановява с подкрепата на жена от Сингапур, с която общува от разстояние. Вторият подобен период настъпва малко преди пандемията. Връщането у дома ѝ позволява да забави темпото, а дъщеря ѝ Елица също ѝ помага да се справя със самообвиненията.
По-късно Лулчева завършва дванадесетмесечно онлайн обучение в Шаолин академия и започва да съчетава движения от йога и тайчи.
Сред думите, с които описва как иска да се чувства в живота и във взаимоотношенията си, е и признанието: „Искам, когато си до мен, да ми е луксозно на душата“.
Освен с театъра и личните си занимания актрисата се ангажира и с различни обществени каузи. Тя участва в кампанията „Ден за мен“, както и в инициативи на Българската хранителна банка, „Заедно в час“ и Българския Червен кръст.
