Соня Йончева направи една от най-личните си изповеди досега и показа страна от живота си, която публиката рядко вижда зад блясъка на световната сцена. В откровен разговор пред Мон Дьо оперната прима говори за самотата, майчинството, страха за децата си и тежките последици от непрестанния живот между самолети, сцени и държави.
Най-силният момент в разговора идва с признанието, че собственото ѝ дете е започнало да свързва музиката с раздялата между семейството. Йончева разказва как синът ѝ ѝ казал: „Аз мразя музиката, защото музиката ни разделя.“ Думи, които по нейни думи са я разтърсили изцяло и са променили начина, по който гледа на професията си.
Тя не крие, че международната кариера има тежка цена. Постоянните пътувания и отсъствия оставят следа върху децата ѝ, а усещането, че синът ѝ расте далеч от родителите си, продължава да я боли и днес. Именно това я кара все по-често да мисли за психичното здраве на младите хора и за нуждата те да имат пространство, в което да изразяват себе си.
Йончева признава още, че в началото на кариерата си често е пренасяла сценичните емоции в личния живот. Особено силно това се случило, когато влязла в ролята на Норма — жена, изоставена заради по-млада любов. Тогава започнала да гледа по-негативно и на отношенията със съпруга си, без дори да осъзнава колко опасно тънка може да бъде границата между сцената и реалността.
Въпреки огромните успехи по световните сцени, Соня Йончева е категорична, че най-важната роля в живота ѝ остава тази на майка. По думите ѝ още преди да избере пътя на артиста, тя е решила, че иска да има семейство и деца, а именно майчинството е истинската причина да се чувства пълноценна.
Оперната звезда разказва и как е успяла да доведе в България едни от най-големите имена в класическата музика. Сред тях е и световноизвестният тенор Йонас Кауфман. Двамата работили заедно по „Тоска“ в Цюрих, когато тя директно му предложила да дойде в София. Отговорът му бил кратък: „Защо пък да не?“
Така започва организацията на мащабния спектакъл пред храм-паметника Свети Александър Невски, където към проекта се присъединява и цигуларят Дейвид Гарет. Заедно със Софийската опера и балет, оркестъра и хора те създават грандиозно музикално събитие, с което Йончева иска да покаже България като истински културен център на класическата музика.
В разговора темата стига и до изкуствения интелект. Според Йончева машините никога няма да могат да заменят човешката чувствителност на сцената. Тя е убедена, че фантазията, импровизацията и емоцията на артиста са нещо, което не може да бъде пресъздадено от робот.
Накрая оперната прима отправя и тревожно предупреждение за новото поколение. По думите ѝ обществото все по-често притиска младите хора да приличат на готови модели и „аватари“, вместо да откриват собствената си идентичност. Именно това според нея е една от най-опасните тенденции на съвремието.
